В XVI веке граница России двигалась на Восток, к России присоединялись новые территории. Некоторые были завоеваны, как три ханства: Казанское, Астраханское, Сибирское. Некоторые территории присоединялись добровольно, как, например, Мордовия. Практически все эти территории были населены своими народами, отличными от русского, и после их присоединения Россия стала многонациональной страной (некоторые территории, такие, как юг Среднего Поволжья, были малонаселены, и впоследствии были заселены русскими).
Столица: Сан Марино
Официална валута: евро
Езици: италиански. Официалният език в Сан Марино е италианският, но много жители говорят емилиано-ромагноло, романски език подобен на италианския, като първи език.
Религии: католици. Повечето хора в Сан Марино са римокатолици и за много от жителите католическите празници са повод за религиозно посвещение.
Население: 29 615 (2008 г.). Населението на Сан Марино през 2005 година е 28 880 души. Девет от всеки десет човека, живеят в урбанизираните райони. Столицата е Сан Марино (с население през 2000 година 4 429), разположена на скалистите западни склонове на планината Титано. Кабинетите на правителството са в града. Други по-гъсто населени места са Борго Магиоре, пазарен град, разположен на 185 м под столицата върху по-ниски планински склонове, и Серавейл, производствен център на север.
Територия: 61,2 кв. км
Релеф: Страната е разположена по склоновете на планината Титано. Най–високата точка в страната, връх Титано, е разположен на 749 метра надморска височина. Основните реки са Сан Марино, Ауса и Марано.
Териториално деление: Сан Марино е разделено на девет общини, известни като Кастели (замъци) – град Сан Марино, Акуавива, Борго Маджоре, Киезануова, Доманяно, Фаетано, Фиорентино, Монтеджардино и Серавале.
Климат
Сан-Марино находится в горах, поэтому летом не очень жарко, температура колеблется в пределах +20…+30°С. Зимы теплые – термометр показывает от 0…+14°С. Ночью столбик может опуститься до -6°С. Снег бывает, но держится недолго.